В житейски план смъртта на близък човек е винаги тежка. За съжаление, с настъпването на смъртта, за роднините на починалия възникват доста юридически въпроси, които следва да уредят. Все по-често, след смъртта на роднина, близките му установяват, че починалия към датата на смъртта си е имал доста задължения – заеми, кредити, закупени стоки на изплащане, непогасени задължения за данъци и други.

            Наследството включва както имуществените права (активите), така и задълженията (пасивите) на наследодателя. Понякога след настъпване на смъртта на близък, наследниците установяват, че пасивите в наследството са повече от активите.

            Наследството се открива към датата на смъртта на лицето. Т.е. всичко, което починалият е притежавал към датата на смъртта си (собственост, влогове, авоари по банкови сметки, движими вещи и т.н.), както и всички негови задължения (неизплатени кредити, заеми, задължения за данъци, задължения към различни дружества като Топлофикация, мобилни оператори и т.н.) е включено в наследството. Затова, адвокат би ви посъветвал след откриване на наследство, да се провери какви са активите и пасивите в наследствената маса.

            Наследникът отговаря за задълженията на наследодателя не само с полученото по наследство, а с цялото си имущество, поради което възниква въпроса, какво да правим, ако след проверката се установи, че задълженията в полученото наследство са повече от активите му.

            Съгласно чл.48 от Закона за наследството „Наследството се придобива с приемането му.“ Наследството се приема по два начина: Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия в района, в който е открито наследството, като в този случай, приемането се вписва в специална за това книга или Приемане на наследството е налице, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Съдебната практика е категорична, че приемането на наследство преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но и го лишава от възможността да се откаже от него.

            Законодателят е уредил възможност за наследниците да се откажат от наследството. В повечето случаи наследниците се отказват от наследство, когато се установи, че в наследството пасивите са повече от активите или поради лични морални или етични съображения. Всеки един от наследниците има право да се откаже от наследството, като заяви писмено това пред районния съдия в района, в който е открито наследството. Отказа от наследство се вписва в специална книга в съда. При извършен отказ от наследство, частта на отказалият се уголемява дяловете на останалите наследници.

            Всеки един от наследниците може да приеме и наследството по опис. Съгласно чл.60 от Закон за наследството Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.Т.е., когато наследството е прието по опис, наследникът ще отговаря пред кредиторите на починалия само с онова, което е получил като наследство, а не и със свои лични вещи или права.

            Законодателят е категоричен по отношение на приемане на наследство от недееспособни (малолетни, непълнолетни или поставени под запрещение лица), те приемат наследство само по опис.

            В случай, че попаднете в ситуация да наследявате е добре да се обърнете към адвокат, специалист в тази област, с цел да се проучат активите и пасивите на наследството и да получите адекватен съвет относно действията, които следва да предприемете.

При развод, един от основните въпроси, който съдът трябва да реши е кой от двамата бивши съпрузи ще ползва семейното жилище след прекратяването на брака.

Съгласно правните норми в Семейния кодекс, дори да няма направено искане от страните в съдебния процес, съдът служебно се произнася по въпроса, кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца.

В случаите, когато семейното жилище не може да бъде ползвано  едновременно от двамата бивши съпрузи, съдът предоставя ползването на единия от тях.

Основни критерии при преценката на съда на кого да бъде предоставено ползването на семейното жилище след развода са интересите на децата, вината за разстройството на брака, здравословно състояние, притежаването на други имоти от съпрузите, материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства.

Принципът е, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, жилището да се предоставя за ползване на този съпруг, който ще упражнява родителските права след прекратяването на брака и при когото ще живеят децата.

При развод по взаимно съгласие, съпрузите следва задължително да включат в споразумението си пред съда уредбата на отношенията помежду си във връзка с ползването на семейното жилище.

Съгласно правните норми в Семейния кодекс „Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. 

 Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

Според чл.57 от Семейния кодекс, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение. Това съдебно решение може да бъде вписано в имотния регистър при Агенция по вписванията. Всяка една от страните в съдебното производство за развод, може да поиска от съда да определи размера на наемната цена. Не се дължи наем за площта от семейното жилище, която е ползвана от ненавършилите пълнолетие деца. Размерът на наема се определя от съда на база средната пазарна наемна цена.

По въпроси, свързани с ползването на семейното жилище след развода е добре да се обърнете към адвокатадвокат, специалист в областта на семейното правосемейното право.

  

 

            В много житейски ситуации – наследяване, покупка по време на брак, прекратяване на брак и други, възниква съсобственост на две или повече лица на една вещ.

            Съсобствеността може да бъде бездялова /придобита вещ по време на брак в режим на съпружеска имуществена общност/ или дялова /наследяване, покупка на вещ от две или повече лица и др./.

            При съсобствеността, всеки един от съсобствениците има отделно право на собственост върху вещта, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици на върху същата вещ. При дяловата съсобственост, вещта е обща на две или повече лица, в този смисъл, че всеки съсобственик има отделно право върху идеална /мислена/ част от нея.

            Всяка една съсобственост може да бъде прекратена чрез доброволна делба или съдебна делба.

            Съгласно българското законодателство, всеки един от съсобствениците има право да се ползва от общата вещ, както е длъжен и да понася тежестите на общата вещ. Под „тежести“ се разбират онези грижи и разноски за вещта, които са необходими за нейното запазване. Всеки един от съсобствениците на вещта участва в ползите и тежестите съразмерно на притежавания от него дял от вещта.

            Общата вещ се управлява по решение на болшинството от съсобствениците. В случай, че съсобствениците не могат да вземат решение на мнозинството как да използват общата вещ или ако взетото решение е вредно за вещта, всеки един от съсобствениците може да се обърне към съда, който решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

            Всеки един от съсобствениците има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение. В много житейски ситуации, общата вещ се ползва само от един или двама от съсобствениците, които лишават другите съсобственици да ползват общата вещ. Когато общата вещ се ползва само от някои съсобственици, те дължат обезщетение на останалите съсобственици, защото са ги лишили да ползват вещта. Това обезщетение се дължи от деня на писменото му поискване. Т.е. необходимо е съсобственикът, който е лишен от ползването на общата вещ, да отправи писмена покана до ползващите вещта съсобственици и поканата да достигне до тях. Правото на обезщетение се дължи само в случаите и за времето, през което съсобственикът действително е бил лишен от възможността да си служи с общата вещ според дела, който притежава от нея. Това означава, че ползващият вещта съсобственик е създал пречки пред останалите съсобственици да реализират правата си върху нея, като ги е отстранил, като им отказва достъп до вещта и т.н. В противен случай обезщетение не се дължи дори ако другите съсобственици реално не са ползвали вещта. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение (пазарната наемна цена).

            Когато ползващият съсобственик е предоставил общата вещ на трето лице възмездно – например дал е общ имот под наем, то неползващият съсобственик има право да претендира за част от наемната цена, която съответства на неговия дял. В този случай, тъй като се претендират добиви от общата вещ, не е необходимо да се отправя предварително писмено поискване до ползващия съсобственик.

По принцип, при дяловата съсобственост, всеки един от съсобствениците, може да се разпорежда свободно със своя дял от вещта, но чл.33 от Закона за собствеността въвежда едно изключение от този принцип: „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

В случай, че имате проблем във връзка с ползването, управлението или разпореждането на съсобствена вещ е добре да се обърнете към адвокат, специалист в областта на вещното право, за съвет.

В днешно време поводите за пътуване извън територията на Република България стават все повече. Все повече непълнолетни пътуват извън пределите на страната ни по различни поводи – екскурзии, обучения, гостувания, състезания, международни олимпиади и т.н.

            Българските граждани, не навършили 18 години, могат да пътуват зад граница при спазване на разпоредбите на българското законодателство.

            Ако дете, не е навършило 14 години, при излизане зад граница се легитимира пред граничните органи с документ за самоличност - паспорт. В случай, че е на възраст между 14 и 18 години, се легитимира при пътуване в чужбина с паспорт или лична карта – когато пътува в рамките на Европейския съюз или в държава,  с която България има сключен договор в тази насока /например Сърбия, Македония и други/.

            При излизане в чужбина на непълнолетен освен документ за самоличност е необходима и нотариално заверена декларация от родителите, с която те дават съгласие детето им да напусне територията на Република България. Ако детето, пътува придружено само от единия си родител, отново пред граничните органи е необходимо да бъде представена нотариално заверена декларация – съгласие за пътуване в чужбина от другия му родител.

            Според чл.127а от Семейния кодекс, Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.  Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

            Съгласно Тълкувателно решение от 03.07.2017г. на Върховния касационен съд на Република България Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави , следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

Разпоредбата на закона регламентира родителското право при условието на съвместно упражняване на родителските права – по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение (дали имат сключен брак или нямат такъв). Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие спорът се решава от съда.

Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуване извън страната, налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем (например държави членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също в определени държави. При даване на подобно разрешение, съдът извършва преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, като преценява дали има конкретен или реален риск за детето и доколко едно такова пътуване е в интерес на детето.

С решението си съдът се произнася по конкретен спор, възникнал между родителите по повод на конкретно пътуване. Решението на съда не може завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване на детето.

В случай, че сте родител на непълнолетно дете и имате спор с другия родител на детето относно излизането му в чужбина е добре да се обърнете към адвокат, специалист в областта.

.: BGtop.net.: BGtop.net