Отношенията, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях са регламентирани в Закона за управление на етажната собственост. 

     Особен режим на управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост е въведен за сградите, построени в жилищен комплекс от затворен тип -той се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.

        Управлението на етажната собственост обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите.
Формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение
 на собствениците.Органи на управление са - Общо събрание и управител или управителен съвет.По решение на общото събрание на сдружението, прието с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части в сдружението, правомощията на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се сключва от упълномощено от общото събрание на сдружението лице.

Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците. Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване". Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
В Закон за управление на етажната собственост има списък с основните задължения на всеки собственик, на които трябва да се подчинява, като например: да не пречи на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата;да не причинява вреди на общите части; да не ги заема; да не участва в дейности, които прекалено смущават и причиняват голямо неудобство за другите; да изпълнява решенията на общото събрание; да плаща необходимите разходи; да се съобразява със санитарно-хигиенни стандарти и др. 

Книга за етажната собственост трябва да се организира, съхранява и поддържа във всяка сграда и да съдържа съответната информация по отношение на имота, собственика, ползватели и др. Решенията на ръководните органи, приети в съответствие с изискванията на етажната собственост, са абсолютно задължителни за всички собственици в сградата.
Често чуждестранните собственици на имоти ангажират за управление и поддръжка компании за изпълнение на цялата вътрешна организация в сградата, плащане на сметки от тяхно име, събиране на плащания от собствениците, отдаване на апартаменти под наем от тяхно име и др. Услугите на много такива компании могат да бъдат намерени лесно чрез интернет. Силно препоръчително е да се подпише договор с такава компания, следвайки съветите на адвокат.

   

Какво трябва да знаем, когато купуваме недвижим имот?

Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е двустранен, възмезден договор, с който продавачът прехвърля на купувача собствеността на недвижим имот, а купувачът плаща цена за имота. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Сделка за покупко-продажба на недвижим имот, която не е сключена в предвидената от закона форма (нотариален акт) е нищожна. Задължението на продавача е да предаде имота и да получи продажната цена, а задължението на купувача е да плати продажната цена и да получи имота. 

При покупка на недвижим имот много хора се обръщат за помощ към посредници – агенции за недвижими имоти.

На пазара за недвижими имоти се е наложила практика, страните да сключват предварителен договор, с който уговарят условията за бъдещото изповядване на сделката пред нотариус.

            Какво трябва да знаем за предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот?

            Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот трябва да бъде сключен в писмена форма. Целта на предварителния договор е да подготви сключването на окончателния. Той трябва да включва всички съществени условия на окончателния договор, т.е. следва да са включени клаузите, които точно индивидуализират прехвърляемия недвижим имот, цената, страните, сроковете за сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт и другите съществени условия. Обичайно страните се договарят част от продажната цена да бъде платена при сключване на предварителния договор. Предварителният договор гарантира всяка една от страните по него. С подписването му страните се задължават в бъдеще да подпишат окончателен договор пред нотариус, под формата на нотариален акт, но при всички, упоменати в предварителния договор условия. Всяка една от страните по предварителния договор може да предяви иск за обявяването му за окончателен, в случай че е изпълнила задълженията си по предварителния договор. В този случай окончателният договор се счита за сключен от постановяване на съдебното решение. Компетентен е съдът по местонахождение на имота. Обичайно агенциите за недвижими имоти предлагат на клиентите си типови предварителни договори. Имайки предвид важността на предварителния договор, е препоръчително той да бъде съставен или поне проверен от адвокат, специализиран в областта на недвижимите имоти.  Това до голяма степен ще намали рисковете от сключване на неизгоден договор. 

.: BGtop.net.: BGtop.net