ЗАВЕЩАНИЕ

 

Законът за наследството предвижда освен наследяване по закон и наследяване по завещание. Със завещание всеки може приживе да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, като го завещае на някого извън кръга на наследниците по закон или пък без да спазва запазените по закон квоти.

       Завещание може да направи всеки, който е навършил 18 г., способен е да действа разумно и не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие. Предмет на завещанието може да бъде цялото или част от имуществото. Изключение от това правило законът е предвидил по отношение на т.нар. запазена част от наследството.

   Завещанията са универсални и частни. С универсалните се разпореждаме с цялото си имущество или с идеална част от него.

     Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и се наричат завет, а лицето, в полза на което са направени - заветник. Заветът на една вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик  на вещта при откриването на наследството.

      Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако този, в чиято полза е направено, умре преди завещателя.

     Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него.

    Завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. 

     Закон за наследството е предвидил две форми на завещанието - нотариално и саморъчно. Ако не бъдат спазени, то е нищожно. 

      Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. После документът се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. 

   Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. То трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

      Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от този, който е представил завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщането му се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса. 

     Този, у когото се намира едно саморъчно завещание, трябва да иска обявяването му от нотариус веднага след като узнае за смъртта на завещателя. 

      Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол. В него се описва състоянието на завещанието и се отбелязва неговото разпечатване. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от нотариуса и представилия завещанието. Когато завещанието е било предадено за пазене на нотариус, горните правила се изпълняват от него. 

      Както вече бе споменато, завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява запазената им част от наследството. 

     Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
      Запазените части са описани в закона. 

     Наследник с право на запазена част, който не може да я получи напълно заради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Претенциите се предявяват в съда.

       Отмяна 

     Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета на отчуждената част. Правилото се прилага и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение. 

       Изпълнители 

    Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тези действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания. Изпълнителят не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда. Това обаче става след разрешение на районен съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.

ДЕЛБА НА ИМУЩЕСТВО

 

 

В редица житейски ситуации хората се оказват съсобственици на имущество. След смъртта на близък човек може да получите в наследство недвижим имот/имоти или пък други вещи. Съсобственици на имот или вещи може да се окажете и след развод. Но в повечето подобни ситуации хората желая да разделят общия имот или движими вещи.

По какъв начин?

Това става чрез делба. Бихте могли да сключите договор за делба на общото имущество, с който договор да го разделите. Но в случай, че не може да постигнете съгласие с останалите съсобственици, тогава ще се наложи да разделите общото имущество по съдебен ред.

Делба на общо имущество може да иска всеки един от съобствениците на общия имот/имоти или движими вещи. Няма законоустановен срок, в който да упражните това свое право, т.е. можете да поискате делба по всяко време – този месец, след година или след 10 години. Законът поставя някои изисквания към извършването на делбата. При извършване на делбата, независимо дали ще е доброволна извънсъдебна делба или пред съда, трябва да участват абсолютно всички съсобственици на имущесвото, което желаете да разделите. Ако не участват всички съсобственици, делбата ще е нищожна.

Отделни закони поставят минимални изисквания при подялба на имоти. Например ако делите имот в регулация ще трябва да се съобразите с минималните изисквания за площ, в зависимост от това къде се намира имотът. Ако недвижимият имот е жилище, за да е възможна делбата всяко едно от жилищата след делбата трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна. 

Доброволна делба 

Предимствата на доброволната делба са, че в сравнение със съдебната делба, е много по-евтина и запазва добрите отношения между съсобствениците. Трябва да знаете обаче, че ако някой от останалите съсобственици не е  съгласен на доброволна делба няма как да бъде принуден да участва. Тогава единственият изход е делба по съдебен ред.

При доброволната делба трябва да участват всички съсобственици, в противен случай, делбата ще е нищожна. Ако някой от съобствениците е недеспособен – малолетен, непълнолетен или поставен под запрещение, ще е необходимо да поискате от Районния съд предварително резрешение, за да се сключи договора за доброволна делба.

Доброволната делба се извършва под формата на договор, който, за да е действителен, трябва да бъде заверен от нотариус и вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията. В него трябва да опишете подробно имуществото, което е предмет на делбата. Също така трябва да е описано кой от съсобствениците какво точно получава след делбата. Възможно е един от съсобствениците – съделители да получи имот или движима вещ, а друг да получи уравняване на дела си в общата собственост в пари. Възможно е да се договори и един или някои от съобствениците да изкупи дял на друг/други съсобственици.

В случай, че не постигнете съгласие с всички останали съсобственици в общото имущество по какъв начин да го разделите, ще трябва да решите въпроса по съдебен ред.

Съдебна делба

Прозводството по съдебната делба се развива в две отделни фази, които приключват със съдебно решение.

Първата съдебна фаза е производство по допускане на делбата. В нея съдът установява кои са общите имоти и вещи, които ще се делят, кои са всички съсобственици в общото имущество и кой какъв дял притежава от него. Всеки един от съделителите може да възрази против правото на някой от другите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против вкючването на някои от имотите в делбата. Ако се дели наследено имущество, в тази фаза може да бъде оспорено и завещание.

След разглеждане на тези въпроси съдът се произнася с решение, с което допуска делбата, определя кои лица ще участват и какъв е делът на всеки един, както и кои имоти ще се делят. Това съдебно решение може да бъде обжалвано по предвидения в закона ред и в съответните срокове.

Втората фаза на делбата е производство по същинската подялба на имуществото. В тази фаза всеки един от съделителите може да предяви искане за сметки – ако е направил някакви разноски във връзка с общото имущество, което е предмет на делбата /например ремонти, боядисване и др./, но е необходимо да представи и доказателства за тези разходи /фактури, други платежни документи/.

В тази фаза на делбата се извършва и съдебно-техническа експертиза, която трябва да установи дали имотът/имотите са поделяеми. Ако имотът/имотите са поделяеми, съдът съставя разделителен протокол, запознава съделителите със съдържанието му, изслушва възраженията им. След това съставя окончателен разделителен протокол. След влизане в сила на окончателния разделителен протокол, съдът  призовава страните по делото за теглене на жребий кой дял при кого да отиде.

В случай, че имотът е неподеляем, съдът постановява решение, с което го изнася на публична продан. На самата публична продан всеки от съсобствениците може да придобие имота.

Получената цена при извършване на публичната продан се разпределя между всички съсобственици в зависимост от дела им в съсобствеността.

Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Ако неподеляемият имот е наследствено жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.  За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека. 

Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Имотът се оценява по действителната му стойност. Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

В случай, че желаете да поделите общо имущество е добре да се обърнете към адвокат, специалист в тази област.

 

КАК ДА ПОСТЪПИТЕ, АКО С ВАС СЕ СВЪРЖЕ ФИРМА ЗА СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Често граждани получават писмо или телефонно обаждане от непознати за тях фирми, които твърдят, че те имат неизплатени задължения, като им се дава срок, в който трябва да заплатят посочена сума, в противен случай ги очакват съдебни дела, запор и много други разходи. В такива случаи, хората си задават въпроса, по какъв начин, непозната за тях фирма се е сдобила с техни лични данни, с информация за сключен от тях договор и поети по този договор задължения, законно ли е това, възможно ли е да дължат нещо на някого, с когото не са имали никакви отношения и не са сключвали договор.

Вероятно с вас се е свързала фирма за събиране на задължения или така наречената колекторска фирма. Това е фирма – търговско дружество, което се е специализирало в събиране на неизплатени дългове на физически или юридически лица към техните кредитори (най – често кредитори са мобилни или кабелни оператори, банки, електроразпределителни дружества и други). Кредиторите се обръщат към подобни фирми, защото събирането на вземанията им изисква финанси и време, а събирането на задълженията от специалисти осигурява бързина и ефективност.

Колекторска фирма може да прояви интерес към задълженията ви, когато вземането спрямо вас е било прехвърлено (продадено) или когато е била наета да представлява кредитора ви и да извършва дейстивия по събиране на вземанията му от негово име и за негова сметка, т.е. колекторската фирма не е носител на правата на кредитора ви, а е само негов пълномощник.

Как да постъпите в подобен случай?

Най – важното е да проверите дали наистина дължите посочената сума. Трябва да се осведомите за какво е задължението ви и към кого, основанието, на което дължите, към коя дата задължението ви е станало изискуемо, размера на задължението ви (главница и лихви). Трябва да поискате документ от фирмата, която се е свързала с вас на какво основание, тя събира вашето задължение към друг кредитор, за да разберете основателна ли е претенцията им.

В случай, че сте изправени пред хипотезата, в която колекторската фирма не е носител на правата на кредитора ви, а е само негов пълномощник е важно да поискате документ, който да удостоверява упълномощаването.

В случай, че се окаже, че вашето задължение е прехвърлено (продадено) на колекторска фирма е важно да знаете, че съгласно българското законодателство: „Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

            Задължително е да сте бил уведомен за прехвърлянето на задълженията ви между стария и новия кредитор, за да породи прехвърлянето действие спрямо вас. Уведомлението трябва действително да е достигнало до вас. В случай, че стария ви кредитор е избрал да ви уведоми чрез нотариална покана е възможно, ако не сте намерен на адреса си, да бъде залепено уведомление, указващо ви, че ще се смятате за редовно уведомен, ако в двуседмичен срок от датата на залепване на уведомлението не се явите при конкретния нотариус, да получите поканата. Законът не предвижда изрична форма на съобщението, но във връзка с доказване на извършеното действие по уведомяване е прието да ви бъде съобщено в писмена форма.

             Преди да бъдете уведомен за прехвърлянето, колекторската фирма няма право да иска от вас да изпълните задължението си. Ето защо до момента на съобщаването имате право да заплатите дължимата сума на първоначалния си кредитор, като изпълнението ще бъде редовно, задължението ви ще се счита изпълнено и вие  ще бъдете освободен от него.

            В случай, че се окаже, че колекторската фирма, която се е свързала с вас има право да събира вашето задължение, преди да предпримете каквито и да било действия, трябва да се уверите дали наистина дължите посочената от тях сума, дали е в указания от тях размер (главница и лихви), дали задължението ви не е погасено по давност.

 

В случай, че получите обаждане или съобщение от непозната за вас фирма, с което ви указват, че дължите конкретна сума  и трябва да я заплатите, добре е да се обърнете към адвокат, специалист в тази област.

КАКВО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ, АКО РЕШИТЕ ДА РЕГИСТРИРАТЕ МАРКА

Марката представлява знак, който може да бъде представен и графично, чиято основна функция е да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.

          Марките могат да бъдат търговски марки, марки за услуги, колективни и сертификатни марки.

          Търговската марка и марката за услуги се използват за означаване на стоки или услуги, произвеждани или предлагани на пазара от притежателя на марката. Търговските марки и марките за услуги могат да бъдат притежание на две или повече лица, като разпореждането с тях се осъществява със съгласието на всички притежатели.    

           Колективна марка е марка, притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.
          Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката. Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаването на произвежданите от него стоки или услуги. За използването на сертификатната марка е необходимо нейният притежател да приеме правила, които съдържат указания за качество, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателя на марката упражнява, и санкциите, които налага.

          Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху марка е изключително право, което включва правото на нейния притежател да я използва, да се разпорежда с нея и да забранява на трети лица да я използват без негово съгласие.
Регистрацията действа за срок от десет години, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години срещу заплащане на такса.

            Марката може да бъде регистрирана и закрилата й да действа само за територията на Република България, може да поискате правна закрила на марката си и на територията на държавите – членки на Европейския съюз (марка на Европейския съюз), както и закрила на марката в множество други държави (международна  закрила на марка).

Условията и редът за регистрация на марките, правата, произтичащи от нея и защитата на тези права на територията на Република България се уреждат от Закона за марките и географските означения. Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентно ведомство.

Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Правото върху марка е изключително право.

Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

·         е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

·         поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

·         е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

Когато в срок от пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

            Органът, отговорен за администрирането на марки и дизайни на ЕС, е Ведомство на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). То е административно, юридически и финансово независимо учреждение на Европейската общност със седалище в испанския град Аликанте.      

            Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

            Системата за международна регистрация на марки, на първо място  улеснява получаването на закрила на марките (едновременно на марки за стоки и услуги). Регистрацията на марка в международния регистър произвежда, в посочените от заявителя Договарящи страни, действия, по същия начин ако заявката за регистрация е била подадена директно във ведомствата на тези договарящи страни. Други Договарящи страни могат да бъдат посочвани след извършването на регистрацията.

На второ място, като се има предвид, че една международна регистрация би могла да отговаря на множество национални регистрации, последващата закрилата процедура е улеснена. Като резултат, остава само една регистрация за поддържане и подновяване, а също така и промените, например промяна на притежател или промяна на име или адрес на притежател, или пък ограничаване списъка на стоките и услугите, могат да бъдат вписвани в международния регистър посредством една единствена формалност. Освен това, ако притежателят желае да прехвърли регистрацията по отношение само на няколко посочени Договарящи страни, или по отношение на някои стоки или услуги, или желае да ограничи списъка на стоките и услугите по отношение само на няколко посочени Договарящи страни, системата е достатъчно гъвкава и го позволява.

Международната регистрация има срок на действие от 10 години. Той може да бъде подновяван за следващи периоди от по 10 години чрез заплащане на съответните такси. Международната регистрация може да бъде подновена по отношение на всички посочени Договарящи страни или само за част от тях. В замяна на това, тя не може да бъде подновена само за част от вписаните в международния регистър стоки и услуги. Следователно, ако притежателят желае, в момента на подновяването, да заличи някои стоки и услуги от международната регистрация, трябва да подаде заявка за заличаване специално за тези стоки и услуги.

Международната регистрация предоставя редица предимства за притежателя на една марка. След регистрацията на марката или подаването на заявката за регистрация във Ведомството на произхода, той следва да подаде само една заявка, ползвайки само един официален език и да заплати само една такса (вместо да подава заявки във всяко едно Ведомство по марки от Договарящите страни, на различни езици, като заплаща различна такса за всяко Ведомство).

Друго важно предимство произтича от факта, че последващите регистрацията промени, например промяната на името или адреса на притежателя, смяната на притежателя (пълна или частична) или ограничаването на списъка на стоките и услугите, могат да бъдат вписани и да породят действия по отношение на различните посочени Договарящи страни чрез изпълнението на една единствена формалност и заплащането на само една такса. Има само една дата за изтичане действието на регистрацията и само една регистрация за подновяване.

С една заявка за международна регистрация може да се осигури правна закрила на марка във всички страни-членки на Мадридската Спогодба или Протокола или и двете (без страната на произхода). В момента в Мадридската Спогодба членуват 57 страни, а в Протокола - 71. Международната регистрация има действие в тези страни, които специално са посочени в заявката за международна регистрация.

 

Към Патентото ведомство на Република България се поддържа списък на представители по индустриална собственост, които могат да ви помогнат при регистрацията на вашата марка, в него са вписани и редица адвокати

.: BGtop.net.: BGtop.net