Законът за наследството предвижда освен наследяване по закон и наследяване по завещание. Със завещание всеки може приживе да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, като го завещае на някого извън кръга на наследниците по закон или пък без да спазва запазените по закон квоти.

       Завещание може да направи всеки, който е навършил 18 г., способен е да действа разумно и не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие. Предмет на завещанието може да бъде цялото или част от имуществото. Изключение от това правило законът е предвидил по отношение на т.нар. запазена част от наследството.

   Завещанията са универсални и частни. С универсалните се разпореждаме с цялото си имущество или с идеална част от него.

     Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и се наричат завет, а лицето, в полза на което са направени - заветник. Заветът на една вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик  на вещта при откриването на наследството.

      Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако този, в чиято полза е направено, умре преди завещателя.

     Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него.

    Завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. 

     Закон за наследството е предвидил две форми на завещанието - нотариално и саморъчно. Ако не бъдат спазени, то е нищожно. 

      Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. После документът се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. 

   Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. То трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

      Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от този, който е представил завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщането му се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса. 

     Този, у когото се намира едно саморъчно завещание, трябва да иска обявяването му от нотариус веднага след като узнае за смъртта на завещателя. 

      Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол. В него се описва състоянието на завещанието и се отбелязва неговото разпечатване. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от нотариуса и представилия завещанието. Когато завещанието е било предадено за пазене на нотариус, горните правила се изпълняват от него. 

      Както вече бе споменато, завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява запазената им част от наследството. 

     Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
      Запазените части са описани в закона. 

     Наследник с право на запазена част, който не може да я получи напълно заради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Претенциите се предявяват в съда.

       Отмяна 

     Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета на отчуждената част. Правилото се прилага и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение. 

       Изпълнители 

    Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тези действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания. Изпълнителят не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда. Това обаче става след разрешение на районен съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.

   

    В житейски план смъртта на член от семейството е винаги тежка. След смъртта за близките възникват редица юридически въпроси, които трябва да се разрешат. Къде отива имуществото на починалия? В случай, че има съставено завещание, то имуществото ще бъде наследено от този, посочен в него. Но ако няма завещание, се наследява по закон, т.е. законът определя кой ще наследи и каква част от имуществото на починалия.

      Можете да наследите свой близък роднина, ако отговаряте на условията, посочени в Закона за наследството. Правилата за това кои са наследниците, които ще получат част от наследственото имущество и в какъв размер ще бъде това наследство са определени в зависимост от семейноправната връзка с наследодателя. Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на родниннската връзка.

 

      Първи ред наследници – деца на починалия /синове, дъщери/;

 

      Втори ред наследници – родители на починалия /майка, баща/;

 

      Трети ред наследници – 1 група – братя и сестри на починалия, 2 група – баби и дядовци на починалия;

 

      Четвърти ред наследници – лели, чичовци, братовчеди и други роднини до IV степен по съребрена линия.

 

      Съпругът на наследодателя наследява по особени правила заедно с наследниците от I, II и III ред. В случай, че няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.

 

    Всеки ред наследници, изключва следващия ред при наследяването. Т.е. наследниците от 1ви ред изключват тези от 2ри ред, наследниците от 2ри ред изключват тези от 3ти ред и т.н. Наследниците от един и същи ред или група наследяват по равни дялове от наследството.

 

      Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Когато съпругът наследява заедно с възходящи /майка, баща/ или с братя и сестри на починалия, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

       Ако няма наследници до 3ти ред, съпругът получава цялото наследство.

       Ако имате проблем с наследство обърнете се към адвокат – специалист в областта на наследственото право. Той ще ви даде компетентен съвет и ще разреши вашия проблем.

   

Проблематиката за бащинството е решена в Семейния кодекс и в постоянната съдебна практика на Върховен касационен съд. Според чл.61 от Семейния кодекс съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване.

Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Тази законова презумция може да бъде оборена само по съдебен ред. Произходът от бащата може да бъде оспорен от майката на детето, нейния съпруг или самото дете. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от узнаване на раждането. Майката на детето също може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Сроковете, посочени в закона за предявяване на иск за оспорване на бащинство са преклузивни, след изтичането им презумцията за бащинство е необорена и за баща на детето се счита този, който е вписан в акта за раждането на детето.

            Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.

            При съдебно дело за оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът. Когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първия съпруг. Бащинството като факт с правно значение може да се оспорва само от лицата, посочени по-горе. Искът за оспорване на бащинство има строго личен характер. В тези съдебни дела не могат да се привличат или встъпват трети лица.

Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не е достатъчно доказателство, за да се докаже, че половите контакти между тях са изключени по начин, че да не може да се зачене дете. Законът изисква положителни доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпругът. Таково доказателство може да е изключване на бащинството по медицински показатели. Или съпругът през време на вероятния период на зачеването да се е намирал на такова място, че обективно да не са били възможни полови контакти между него и майката на детето.

            Най-сигурното доказателство за оспорване на бащинство са медицинските експертизи – кръвно групова еритроцитна и левкоцитна и ДНК експертизи. Те по категоричен начин могат да отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на детето, родено по време на брака. Други доказателства почти не са необходими. Според постоянната съдебна практика, когато медицинските експертизи категорично отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на роденото от нея по време на брака дете, това означава, че те сочат обективна невъзможност майката да е забременяла от съпруга си, дори и по време на забременяването й тя да е имала полови контакти със съпруга си.

            В случай, че имате съмнение относно бащинството на дете, или пък желаете да оспорите бащинството на дете, добре е да се обърнете към адвокат, който е специалист в съответната област.

 

 

Гражданският брак се прекратява по съдебен ред пред съответния компетентен съд. След влизане в сила на съдебното решение за развод бракът е официално прекратен.

Прекратяването на брака може да стане чрез съдебна процедура на развод по взаимно съгласие или чрез съдебна процедура на развод по исков ред.

Развод по взаимно съгласие 

Гражданският брак се прекратява по взаимно съгласие на съпрузите с влязло в сила съдебно решение. За да бъде издадено то, трябва да са налични две условия:

1.            Необходимо е страните да подадат молба за развод, подписана и от двамата до районния съд. С това  те изразяват съгласието си за прекратяване на брака. В този случай съдът не търси доказателства за това дали бракът е непоправимо разстроен и причините, които са  ви накарали да стигнете до това решение. Съгласието трябва да се потвърди и лично пред съда. Ако някой от съпрузите без уважителна причина, не се яви на съдебното заседание, бракоразводното дело се прекратява.
2. Производството изисква
 съпрузите да сключат споразумение, с което да уредят последиците от развода.То може да препрати към сключен преди или по време на брака брачен договор ако в него са уредени тези въпроси. Целта на споразумението е да бъде доброволно уреден спорът. Законът изисква със споразумението да бъдат разрешени следните въпроси:

-ако има непълнолетни деца, кой от двамата родители ще упражнява родителските права по отношение на тях, къде  ще живеят, както и режим на личен контакт с другия родител и издръжката, която той ще заплаща на децата си;

-кой ще ползва семейното жилище след прекратяване на брака;

-съпрузите ще си дължат ли издръжка след развода и ако си дължат в какъв размер;

-ще се измени ли фамилното име на някой от съпрузите след прекратяване на брака.

Споразумението може да бъде писмено или устно, заявено в съдебно заседание,където се отразява в протокол. Споразумението се подписва и от двете страни. В него могат да бъдат уредени и имуществени въпроси (да се прехвърли собственост върху вещи и имоти, да се извърши делба). За това съдът събира отделна държавна такса.  

Мерките по отношение на децата – упражняване на родителските права, режима на личен контакт с децата и издръжката на децата, заложени в споразумението, могат да бъдат изменяни от съда по молба на всеки от родителите, при промяна на обстоятелствата.

Законът дава възможност да бъде сключено и последващо споразумение, което да бъде утвърдено от съда, ако впоследствие бившите съпрузи се съгласят да променят местожителството на децата, да променят режима на личен контакт или издръжката им.

Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

 

                Развод по исков ред 

В случаите,в които няма взаимно съгласие за прекратяване на брака, бихте могли да се разведете по исков ред, ако смятате, че бракът ви съществува формално и между вас със съпруга ви липсват разбирателство и нормални съпружески отношения. Действията се изразяват в подаване на искова молба до съда, в която трябва да са изложени категорични доказателства за това, че бракът е непоправимо разстроен. За разлика от развода по взаимно съгласие, тук мотивите за прекратяване на брака трябва да се докажат. От значение е да се посочат всички факти, които са довели до това непоправимо състояние на брака (изневяра, насилие, фактическа раздяла).

Заедно с исковата молба може да поискате от съда да се произнесе относно вината за това състояние на брака. Вината има значение за: 

разноските по делото – те остават за сметка на виновния съпруг. Ако съдът установи, че няма вина за разстройството на брака ви или, че тя принадлежи и на двама ви, разноските остават така както са направени;

правото на издръжка – тя се дължи от виновния съпруг;

предоставяне на семейното жилище – се преценява от съда, като се вземат в предвид интересите на децата, вината за развода, здравословно състояние и други обстоятелства;

упражняването на родителските права – се преценяват от съда, като се вземат в предвид интересите на децата, тяхната възраст, пол, вината за разстройството на брака, здравословното състояние и други обстоятелства.

В първото насрочено по делото заседание двамата съпрузи трябва да се явят лично пред съда, в противен случай делото може да бъде прекратено.

 Всеки от съпрузите може да поиска от съда да определи привременни мерки относно издръжката, използването на семейното жилище, грижата за децата и тяхната издръжка докато трае съдебният спор.

По време на съдебния процес съпрузите могат да се споразумеят спорът междутях да бъде решен под формата на развод по взаимно съгласие, постигайки споразумение за прекратяване на брака им.

Настоящата статия има за цел да очертае само някои основни ваши права. За повече информация, както и за подготвяне на споразумение за прекратяване на брака ви по взаимно съгласие и/или процесуално представителство пред съда, се обърнете към адвокат. 

.: BGtop.net.: BGtop.net