В днешно време поводите за пътуване извън територията на Република България стават все повече. Все повече непълнолетни пътуват извън пределите на страната ни по различни поводи – екскурзии, обучения, гостувания, състезания, международни олимпиади и т.н.

            Българските граждани, не навършили 18 години, могат да пътуват зад граница при спазване на разпоредбите на българското законодателство.

            Ако дете, не е навършило 14 години, при излизане зад граница се легитимира пред граничните органи с документ за самоличност - паспорт. В случай, че е на възраст между 14 и 18 години, се легитимира при пътуване в чужбина с паспорт или лична карта – когато пътува в рамките на Европейския съюз или в държава,  с която България има сключен договор в тази насока /например Сърбия, Македония и други/.

            При излизане в чужбина на непълнолетен освен документ за самоличност е необходима и нотариално заверена декларация от родителите, с която те дават съгласие детето им да напусне територията на Република България. Ако детето, пътува придружено само от единия си родител, отново пред граничните органи е необходимо да бъде представена нотариално заверена декларация – съгласие за пътуване в чужбина от другия му родител.

            Според чл.127а от Семейния кодекс, Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.  Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

            Съгласно Тълкувателно решение от 03.07.2017г. на Върховния касационен съд на Република България Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави , следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

Разпоредбата на закона регламентира родителското право при условието на съвместно упражняване на родителските права – по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение (дали имат сключен брак или нямат такъв). Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие спорът се решава от съда.

Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуване извън страната, налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем (например държави членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също в определени държави. При даване на подобно разрешение, съдът извършва преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, като преценява дали има конкретен или реален риск за детето и доколко едно такова пътуване е в интерес на детето.

С решението си съдът се произнася по конкретен спор, възникнал между родителите по повод на конкретно пътуване. Решението на съда не може завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване на детето.

В случай, че сте родител на непълнолетно дете и имате спор с другия родител на детето относно излизането му в чужбина е добре да се обърнете към адвокат, специалист в областта.

Ако срещу вас и образувано изпълнително дело, за което научавате с получаването на покана за доброволно изпълнение, изпратена от съдебен изпълнител – държавен или частен. Какво трябва да направите?

Изпълнителният лист е най-честото основание за започване на изпълнителен процес, но не е единственото. Изпълнителният лист е издаден от съда документ, с който се разрешава да бъде извършено принудително изпълнение срещу вас. В него трябва да е посочено изпълнителното основание, въз основа на което се е стигнало до принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител.

            На първо място, трябва да прочетете внимателно поканата за доброволно изпълнение и да установите дължите ли посочената в нея сума, вие ли сте длъжникът, който е посочен в поканата, ваше ли е имуществото, върху което се започва принудително изпълнение.

            Необходимо е да се свържете със съдебния изпълнител, който е посочен в поканата за доброволно изпълнение и да отидете в кантората му, за да се запознаете със заведеното срещу вас изпълнително дело. В образуваното дело се намира и изпълнителния лист, който отразява въз основа на какво срещу вас е започнато принудително изпълнение. Най –често става въпрос за изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение, съдебно решение или съдебна спогодба. В голям брой от случаите се оказва, че дължите заплащане на определена сума. В издадения изпълнителен лист е посочена сумата, която дължите, на кого я дължите и на какво основание я дължите.

            Ако не дължите посочената сума, например вече сте я заплатили на кредитора си, представете документа за плащане пред съдебния изпълнител.

            В случай, че считате, че посочената в изпълнителния лист сума е погасена по давност и не я дължите, добре е да се свържете с адвокат, който ще ви даде съвет как да постъпите.

            Ако изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, свържете с адвокат, специалист в тази област, за да разберете какви са правата ви и какви стъпки да предприемете.

            Ако установите, че дължите посочената в поканата за доброволно изпълнение сума и сте физическо лице, което не е търговец, имате право да внесете 30% от дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител и се задължите да внасяте по 10 % от сумата по изпълнителния лист всеки следващ месец, до погасяване на цялото задължение. В този случай, съдебният изпълнител няма да предприеме принудителни действия срещу имуществото ви.

            В случай, че не предприемете никакви действия, след получаване на покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, срещу вас ще бъде проведено принудително изпълнение, което ще доведе до намаляване на имуществото ви и ако е незаконосъобразно може да ви нанесе сериозни имуществени вреди, поради което е добре да се обърнете към адвокат.

Марката представлява знак, който може да бъде представен и графично, чиято основна функция е да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.

          Марките могат да бъдат търговски марки, марки за услуги, колективни и сертификатни марки.

          Търговската марка и марката за услуги се използват за означаване на стоки или услуги, произвеждани или предлагани на пазара от притежателя на марката. Търговските марки и марките за услуги могат да бъдат притежание на две или повече лица, като разпореждането с тях се осъществява със съгласието на всички притежатели.    

           Колективна марка е марка, притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.
          Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката. Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаването на произвежданите от него стоки или услуги. За използването на сертификатната марка е необходимо нейният притежател да приеме правила, които съдържат указания за качество, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателя на марката упражнява, и санкциите, които налага.

          Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху марка е изключително право, което включва правото на нейния притежател да я използва, да се разпорежда с нея и да забранява на трети лица да я използват без негово съгласие.
Регистрацията действа за срок от десет години, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години срещу заплащане на такса.

            Марката може да бъде регистрирана и закрилата й да действа само за територията на Република България, може да поискате правна закрила на марката си и на територията на държавите – членки на Европейския съюз (марка на Европейския съюз), както и закрила на марката в множество други държави (международна  закрила на марка).

Условията и редът за регистрация на марките, правата, произтичащи от нея и защитата на тези права на територията на Република България се уреждат от Закона за марките и географските означения. Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентно ведомство.

Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Правото върху марка е изключително право.

Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

·         е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

·         поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

·         е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

Когато в срок от пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

            Органът, отговорен за администрирането на марки и дизайни на ЕС, е Ведомство на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). То е административно, юридически и финансово независимо учреждение на Европейската общност със седалище в испанския град Аликанте.      

            Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

            Системата за международна регистрация на марки, на първо място  улеснява получаването на закрила на марките (едновременно на марки за стоки и услуги). Регистрацията на марка в международния регистър произвежда, в посочените от заявителя Договарящи страни, действия, по същия начин ако заявката за регистрация е била подадена директно във ведомствата на тези договарящи страни. Други Договарящи страни могат да бъдат посочвани след извършването на регистрацията.

На второ място, като се има предвид, че една международна регистрация би могла да отговаря на множество национални регистрации, последващата закрилата процедура е улеснена. Като резултат, остава само една регистрация за поддържане и подновяване, а също така и промените, например промяна на притежател или промяна на име или адрес на притежател, или пък ограничаване списъка на стоките и услугите, могат да бъдат вписвани в международния регистър посредством една единствена формалност. Освен това, ако притежателят желае да прехвърли регистрацията по отношение само на няколко посочени Договарящи страни, или по отношение на някои стоки или услуги, или желае да ограничи списъка на стоките и услугите по отношение само на няколко посочени Договарящи страни, системата е достатъчно гъвкава и го позволява.

Международната регистрация има срок на действие от 10 години. Той може да бъде подновяван за следващи периоди от по 10 години чрез заплащане на съответните такси. Международната регистрация може да бъде подновена по отношение на всички посочени Договарящи страни или само за част от тях. В замяна на това, тя не може да бъде подновена само за част от вписаните в международния регистър стоки и услуги. Следователно, ако притежателят желае, в момента на подновяването, да заличи някои стоки и услуги от международната регистрация, трябва да подаде заявка за заличаване специално за тези стоки и услуги.

Международната регистрация предоставя редица предимства за притежателя на една марка. След регистрацията на марката или подаването на заявката за регистрация във Ведомството на произхода, той следва да подаде само една заявка, ползвайки само един официален език и да заплати само една такса (вместо да подава заявки във всяко едно Ведомство по марки от Договарящите страни, на различни езици, като заплаща различна такса за всяко Ведомство).

Друго важно предимство произтича от факта, че последващите регистрацията промени, например промяната на името или адреса на притежателя, смяната на притежателя (пълна или частична) или ограничаването на списъка на стоките и услугите, могат да бъдат вписани и да породят действия по отношение на различните посочени Договарящи страни чрез изпълнението на една единствена формалност и заплащането на само една такса. Има само една дата за изтичане действието на регистрацията и само една регистрация за подновяване.

С една заявка за международна регистрация може да се осигури правна закрила на марка във всички страни-членки на Мадридската Спогодба или Протокола или и двете (без страната на произхода). В момента в Мадридската Спогодба членуват 57 страни, а в Протокола - 71. Международната регистрация има действие в тези страни, които специално са посочени в заявката за международна регистрация.

 

Към Патентото ведомство на Република България се поддържа списък на представители по индустриална собственост, които могат да ви помогнат при регистрацията на вашата марка, в него са вписани и редица адвокати

Често граждани получават писмо или телефонно обаждане от непознати за тях фирми, които твърдят, че те имат неизплатени задължения, като им се дава срок, в който трябва да заплатят посочена сума, в противен случай ги очакват съдебни дела, запор и много други разходи. В такива случаи, хората си задават въпроса, по какъв начин, непозната за тях фирма се е сдобила с техни лични данни, с информация за сключен от тях договор и поети по този договор задължения, законно ли е това, възможно ли е да дължат нещо на някого, с когото не са имали никакви отношения и не са сключвали договор.

Вероятно с вас се е свързала фирма за събиране на задължения или така наречената колекторска фирма. Това е фирма – търговско дружество, което се е специализирало в събиране на неизплатени дългове на физически или юридически лица към техните кредитори (най – често кредитори са мобилни или кабелни оператори, банки, електроразпределителни дружества и други). Кредиторите се обръщат към подобни фирми, защото събирането на вземанията им изисква финанси и време, а събирането на задълженията от специалисти осигурява бързина и ефективност.

Колекторска фирма може да прояви интерес към задълженията ви, когато вземането спрямо вас е било прехвърлено (продадено) или когато е била наета да представлява кредитора ви и да извършва дейстивия по събиране на вземанията му от негово име и за негова сметка, т.е. колекторската фирма не е носител на правата на кредитора ви, а е само негов пълномощник.

Как да постъпите в подобен случай?

Най – важното е да проверите дали наистина дължите посочената сума. Трябва да се осведомите за какво е задължението ви и към кого, основанието, на което дължите, към коя дата задължението ви е станало изискуемо, размера на задължението ви (главница и лихви). Трябва да поискате документ от фирмата, която се е свързала с вас на какво основание, тя събира вашето задължение към друг кредитор, за да разберете основателна ли е претенцията им.

В случай, че сте изправени пред хипотезата, в която колекторската фирма не е носител на правата на кредитора ви, а е само негов пълномощник е важно да поискате документ, който да удостоверява упълномощаването.

В случай, че се окаже, че вашето задължение е прехвърлено (продадено) на колекторска фирма е важно да знаете, че съгласно българското законодателство: „Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

            Задължително е да сте бил уведомен за прехвърлянето на задълженията ви между стария и новия кредитор, за да породи прехвърлянето действие спрямо вас. Уведомлението трябва действително да е достигнало до вас. В случай, че стария ви кредитор е избрал да ви уведоми чрез нотариална покана е възможно, ако не сте намерен на адреса си, да бъде залепено уведомление, указващо ви, че ще се смятате за редовно уведомен, ако в двуседмичен срок от датата на залепване на уведомлението не се явите при конкретния нотариус, да получите поканата. Законът не предвижда изрична форма на съобщението, но във връзка с доказване на извършеното действие по уведомяване е прието да ви бъде съобщено в писмена форма.

             Преди да бъдете уведомен за прехвърлянето, колекторската фирма няма право да иска от вас да изпълните задължението си. Ето защо до момента на съобщаването имате право да заплатите дължимата сума на първоначалния си кредитор, като изпълнението ще бъде редовно, задължението ви ще се счита изпълнено и вие  ще бъдете освободен от него.

            В случай, че се окаже, че колекторската фирма, която се е свързала с вас има право да събира вашето задължение, преди да предпримете каквито и да било действия, трябва да се уверите дали наистина дължите посочената от тях сума, дали е в указания от тях размер (главница и лихви), дали задължението ви не е погасено по давност.

 

В случай, че получите обаждане или съобщение от непозната за вас фирма, с което ви указват, че дължите конкретна сума  и трябва да я заплатите, добре е да се обърнете към адвокат, специалист в тази област.

.: BGtop.net.: BGtop.net