В много житейски ситуации – наследяване, покупка по време на брак, прекратяване на брак и други, възниква съсобственост на две или повече лица на една вещ.
Съсобствеността може да бъде бездялова /придобита вещ по време на брак в режим на съпружеска имуществена общност/ или дялова /наследяване, покупка на вещ от две или повече лица и др./.
При съсобствеността, всеки един от съсобствениците има отделно право на собственост върху вещта, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици на върху същата вещ. При дяловата съсобственост, вещта е обща на две или повече лица, в този смисъл, че всеки съсобственик има отделно право върху идеална /мислена/ част от нея.
Всяка една съсобственост може да бъде прекратена чрез доброволна делба или съдебна делба.
Съгласно българското законодателство, всеки един от съсобствениците има право да се ползва от общата вещ, както е длъжен и да понася тежестите на общата вещ. Под „тежести“ се разбират онези грижи и разноски за вещта, които са необходими за нейното запазване. Всеки един от съсобствениците на вещта участва в ползите и тежестите съразмерно на притежавания от него дял от вещта.
Общата вещ се управлява по решение на болшинството от съсобствениците. В случай, че съсобствениците не могат да вземат решение на мнозинството как да използват общата вещ или ако взетото решение е вредно за вещта, всеки един от съсобствениците може да се обърне към съда, който решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Всеки един от съсобствениците има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение. В много житейски ситуации, общата вещ се ползва само от един или двама от съсобствениците, които лишават другите съсобственици да ползват общата вещ. Когато общата вещ се ползва само от някои съсобственици, те дължат обезщетение на останалите съсобственици, защото са ги лишили да ползват вещта. Това обезщетение се дължи от деня на писменото му поискване. Т.е. необходимо е съсобственикът, който е лишен от ползването на общата вещ, да отправи писмена покана до ползващите вещта съсобственици и поканата да достигне до тях. Правото на обезщетение се дължи само в случаите и за времето, през което съсобственикът действително е бил лишен от възможността да си служи с общата вещ според дела, който притежава от нея. Това означава, че ползващият вещта съсобственик е създал пречки пред останалите съсобственици да реализират правата си върху нея, като ги е отстранил, като им отказва достъп до вещта и т.н. В противен случай обезщетение не се дължи дори ако другите съсобственици реално не са ползвали вещта. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение (пазарната наемна цена).
Когато ползващият съсобственик е предоставил общата вещ на трето лице възмездно – например дал е общ имот под наем, то неползващият съсобственик има право да претендира за част от наемната цена, която съответства на неговия дял. В този случай, тъй като се претендират добиви от общата вещ, не е необходимо да се отправя предварително писмено поискване до ползващия съсобственик.
По принцип, при дяловата съсобственост, всеки един от съсобствениците, може да се разпорежда свободно със своя дял от вещта, но чл.33 от Закона за собствеността въвежда едно изключение от този принцип: „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.“
В случай, че имате проблем във връзка с ползването, управлението или разпореждането на съсобствена вещ е добре да се обърнете към адвокат, специалист в областта на вещното право, за съвет.
.: BGtop.net