В днешно време поводите за пътуване извън територията на Република България стават все повече. Все повече непълнолетни пътуват извън пределите на страната ни по различни поводи – екскурзии, обучения, гостувания, състезания, международни олимпиади и т.н.
Българските граждани, не навършили 18 години, могат да пътуват зад граница при спазване на разпоредбите на българското законодателство.
Ако дете, не е навършило 14 години, при излизане зад граница се легитимира пред граничните органи с документ за самоличност - паспорт. В случай, че е на възраст между 14 и 18 години, се легитимира при пътуване в чужбина с паспорт или лична карта – когато пътува в рамките на Европейския съюз или в държава, с която България има сключен договор в тази насока /например Сърбия, Македония и други/.
При излизане в чужбина на непълнолетен освен документ за самоличност е необходима и нотариално заверена декларация от родителите, с която те дават съгласие детето им да напусне територията на Република България. Ако детето, пътува придружено само от единия си родител, отново пред граничните органи е необходимо да бъде представена нотариално заверена декларация – съгласие за пътуване в чужбина от другия му родител.
Според чл.127а от Семейния кодекс, Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно Тълкувателно решение от 03.07.2017г. на Върховния касационен съд на Република България „Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави , следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.“
Разпоредбата на закона регламентира родителското право при условието на съвместно упражняване на родителските права – по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение (дали имат сключен брак или нямат такъв). Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие спорът се решава от съда.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуване извън страната, налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем (например държави членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също в определени държави. При даване на подобно разрешение, съдът извършва преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, като преценява дали има конкретен или реален риск за детето и доколко едно такова пътуване е в интерес на детето.
С решението си съдът се произнася по конкретен спор, възникнал между родителите по повод на конкретно пътуване. Решението на съда не може завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване на детето.
В случай, че сте родител на непълнолетно дете и имате спор с другия родител на детето относно излизането му в чужбина е добре да се обърнете към адвокат, специалист в областта.